Този социален кмет първо никак не е социален, данъчен инспектор е и четири години си откара по инерция. Второ - днес-утре вече го няма. Не се и мерна по изборите дори. Обаче за изпроводяк успя така да ме вбеси, че си мисля - някой ден ще си спомня управленските си години сигурно с това, че се е изправил срещу нас. Защо? Не е ясно. Вършим работата на институциите, но не им се връзваме, ние имаме зор, затова я вършим. И още можем да вършим, но няма къде. А институциите се дразнят, някакси, че правим нещо, защото на фона на това нещо внезапно лъсва тяхното нищонеправене. Не мога да си го обясня другояче. Та така. В последните месеци сме като номади - аз търся къде да се съберем, после задействаме известителната система и ги събираме хората. Тези, които искат да дойдат за пръв път и дълго са събирали смелост за това, остават в небрано лозе. Толкова по-зле за тях и за управниците, в частност този социален кмет. От две години ми обещава две стаи,  сградата е готова, само трябвало да се прегради. Две години не можаха да се преградят пусти стаи, внезапно вчера се получава прес-съобщение от общината, че днес ги откриват и там ще се нанесат неправителствени организации за борба с наркотиците, но това не е нищо друго, освен "разширяване услугите на общината". какво има да се разширява на нищото, не е ясно. Прес съобщението си го чета, но като председател на сдружението никой не ме уведомява. Започвам разследване. Стигам до социалния кмет, който от раз продължава скандала ни отпреди месеци. Аз, вика, на вас няма да ви ги дам тия " канцеларии", казва той. Вие ме критикувате по медиите, че нищо не съм направил за вас. А вие какво сте направил, питам отчетливо и почти на срички. Нищо не съм направил, следва светкавичният отговор. Е, на това какво да кажеш. Една от нас все пак отива днес с разузнавателна цел на откриването - оказва се, че това са твърде недовършени още помещения, пълни със строителни боклуци. Социалният кмет го няма, негова служителка тегли едно слово пред медиите, в което описва нашата велика дейност, заслуга на общината.  Нашият човек не издържа и пита - а Майките знаят ли? След което камерите се обръщат към нея. Спестила е малката подробност, че социалният кмет с пяна на устата отказа да ни ги даде. 
А ние продължаваме да работим както и колкото можем, около нас вече се образува група зависими, които идват упорито и заедно с психоложката се уединяват някъде, където намерят. В момента сме в централата на СДС, ако някой се интересува, ние долу в заличката, те горе по коридорите. Хубави хора, подслониха ни. Ако има наистина някой да ни помага, това е Мария Капон. Защо само няма повече като нея...Такива ми ти работи следизборно, по-добре да се сменя властта по-бързо и дано имаме повече късмет с новия социален кмет. Друго не искаме, но поне някъде, по дяволите, да имаме място, за да помагаме на повече хора.